ЗЪМ

Зъм ме клъцна, мила мале,
право във сърцето,
сякаш го слана попари,
вехне, вехне клето.

Зъб заби ми, мила мале,
една люта змИя,
от отровата си, мале,
даде ми да пия.

Зъм си спеше, мила мале,
под големио камик,
що ми беше, мила мале,
да го местя, анджък.

Касканджилък, думат, мале,
тая тенка змИя,
най - отровни, не зарастват
раните от тия.